|
Витамини
Витамините са органични съединения
с разнообразна химична природа. Много малка част от
тях се синтезират в организма, а повечето се набавят
с храната. Нуждата на човешкия организъм от тях се покрива
със съвсем малки количества, но постоянното им постъпване
в кръвния ток е безусловно необходимо за нормалното
протичане на много биохимични процеси и за поддържането
на нормални физиологични разходи в тъканите и органите.
Липсата им води до ясно изразени патологични състояния
на организма, като нарушаване на обмяната на веществата,
увреждане на функциите на нервната система и други разстройства.
Всички те се означават като авитаминози. Установено
е, че биологичната активност на повечето витамини се
дължи на участието им като коферменти в ензимните системи,
които катализират обменните процеси в организма. Според
разтворимостта им във вода и масла витамините са класифицирани
в две групи. Разтворими в масла са витамините А, О,
Е и К, а разтворими във вода са С, В-комплекс, Р, РР
и др. Някои витамини се доставят с храната под форма
на провитамини, които в организма се разграждат до необходимите
витамини. Продуктите от растителен произход съдържат
повечето от необходимите за човека витамини. За много
хора растителните продукти служат за основен източник
за удовлетворяване на жизнено необходимите витамини.
При това някои растения са така богати на едни или други
витамини, че могат да служат не само като средство за
профилактика и лечение на хипо- и авитаминозите, но
се използуват и за лечение на други заболявания, при
които е показано приемането на големи количества от
определения витамин.
Витамин
А (аксерофтол, ретинол)
Витамин А (аксерофтол, ретинол)е
широко разпространен в природата. Съдържа се в някои
животински продукти (рибено масло, черен дроб, млечни
продукти и др.). Но само половината от денонощната нужда
от витамин А се набавя от тези продукти. Останалата
част постъпва от растителните продукти, в които се съдържа
пигментът каротин, превръщащ се в организма под влияние
на фермента каротиназа във витамин А. Но каротинът (провитамин
А) е 3 пъти по-слаб от витамин А и следователно е необходимо
да се употребява 3 пъти повече. Ако денонощната нужда
на организма от витамин А е 1,5 мг, то от каротина са
необходими примерно 4,5 мг. Най-богати на каротин са
плодовете и тези части на растението, които са оцветени
в оранжево-червен или зелен цвят. Много каротин има
в морковите, червените чушки, доматите, копривата, спанака,
салатата, зеления лук, магданоза, киселеца, прасковите,
кайсиите, шипките и др. Тъй като каротинът и витамин
А се натрупват в организма и излишните количества от
тях могат да се съхраняват повече от година, целесъобразно
е в лятно-есенния период да се употребяват повече продукти,
съдържащи този витамин. Така резервите от витамин А
в тъканите могат да се изразходват в течение на 2 -
3 години. Отсъствието или недостигът в храната на витамин
А водят до нарушаване на обменните процеси, забавяне
на растежа, изтощаване, нарушаване на функцията на нервната
система, понижаване на функциите на различните жлези,
вроговяване на кожата, понижаване на съпротивителните
сили на организма и податливост към инфекции. Една от
сериозните прояви при липса на витамин А е "кокошата
слепота", изразяваща се в загуба на остротата на зрението,
особено в здрач и тъмнина.
Затова хора, чиято работа е
свързана с напрежение на зрението (летци, машинисти,
шофьори, редактори, словослагатели, коректори и др.),
се нуждаят от повишено количество витамин А. Като лечебно
средство той се прилага при заболявания на кожата, очите,
черния дроб, инфекциозни болести, атеросклероза, хипертония
и тиреотоксикоза.
Витамин
В1 (тиамин, аневрин)
Витамин В1 (тиамин, аневрин)
се среща в неголеми количества в много растения, но
най-богати са пшеничените зародиши, оризовите трици,
овесената каша, зеленият грах, зърната от елда, фъстъците
и др. Твърде много той се среща в свинското месо. Денонощната
нужда на възрастния човек е 2 - 3 мг. Тъй като витамин
В1 не се натрупва в организма, той трябва периодично
да постъпва с храната. При усилена физическа работа,
въглехидратна храна и при големи горещини потребностите
от витамин В1 нарастват.
Този витамин способствува за
израстването на организма. Оказва нормализиращо влияние
върху перисталтиката на стомаха и киселинността на стомашния
сок, влияе върху мастната обмяна, сърдечно-съдовата
и нервната система, функцията на жлезите с вътрешна
секреция. Недостигът в храната на витамин В1 води до
непълно изгаряне на въглехидратите и натрупване в организма
на продукти от междинната им обмяна, които оказват особено
вредно действие на периферната нервна система.
Витамин
В2 (рибофлавин)
Витамин В2 (рибофлавин) се съдържа
в гъбите, зеленчуците и др. От растителните продукти
най-богати на витамин В2 са зеленият грах, пшениченият
хляб, зърната от елда; от животинските - месото, черният
дроб, бъбреците, кравето мляко, яйцата. Денонощната
нужда на възрастен човек е 2,5 - 3 мг. Необходим е за
синтезата на белтъци и мазнини, участвува в процеса
на кръвообразуването, влияе върху растежа и развитието
на плода, предпазва очите от вредното влияние на ултравиолетовите
лъчи.
При недостиг на витамин В2 се
възпаляват устните, слизестата обвивка на устата и езикът,
който става пурпурночервен, оточен, появяватсе рагади
и язвички в ъглите на устата. Възниква дерматит по лицето
и гърдите, възпаление на лигавицата на устата и роговицата
на очите, парене и светлобоязън. Наблюдава се загуба
на апетит, главоболие, рязко понижаване на работоспособността.
Като лечебно средство витамин
В2 се използува при някои заболявания на храносмилателната
система, сърцето, ендокринната система, кожни, очни,
инфекциозни заболявания и в акушерската практика.
Витамин
В3 (пантотенова киселина)
Витамин В3 (пантотенова киселина)
се среща в продуктите от растителен и животински произход.
Необходим е за нормалната обмяна на веществата, влияе
върху процесите на окисляването, способствува за растежа
на епидермалната тъкан. Богати на витамин В3 са орехите,
бобовите растения, картофите, зърнените продукти. Денонощната
нужда е 10 мг.
Признаците, характеризиращи
недостатъчното количество на витамина в храната, не
са точно изразени. Описана е неговата недостатъчност
в периода на бременността. Може да се стигне до преждевременно
раждане, пороци в развитието, гибел на новороденото.
Витамин
В6 (пиридоксин)
Витамин В6 (пиридоксин) се съдържа
в значителни количества в много животински продукти
и в по-малки количества в някои бобови растения, зеленчуци,
плодове, треви и др. Източник на витамин В6 са бирената
мая, пшеницата, ечемикът, просото, царевицата, фасулът
и най-много бананите.
Възрастният човек се нуждае
от 2 мг витамин В6 дневно. Този витамин участвува в
обмяната на веществата, на първо място в белтъчната
и мастната, стимулира кръвообразуването, развитието
на естествен имунитет към някои болести, стимулира жлъчкоотделянето
и увеличава киселинността на стомашния сок.
Недостигът от този витамин предизвиква
гърчове и припадъци у кърмачета, хипохромна анемия у
възрастни, загуба на апетит, гадене, сънливост, повишена
раздразнителност и психотични реакции, сух дерматит
на лицето, главата, шията, гърдите, възпаление на устните,
езика, конюнктивите. Тъй като витамин В6 се среща често
в животинските и растителните хранителни продукти, болестни
явления от неговия недостиг се срещат много рядко. Този
витамин успешно се използува при лечението на атеросклероза,
чернодробни и бъбречни заболявания, гастрит, туберкулоза,
малокръвие, заболявания на нервната система и някои
интоксикации.
Витамин
B12
Витамин B12 в растенията практически
отсъствува. Съдържа се в животинските продукти. Участвува
в белтъчната и мастната обмяна и подобрява състава на
кръвта
Витамин
B15 (пангамова киселина)
Витамин В15 (пангамова киселина)
се среща в зародишите на много семена, във филизите
на някои растения, в бадемите и в други ядки. Дневната
нужда е 2 мг. Пангамовата киселина активира окислителните
процеси в клетката, стимулира надбъбреците, способствува
за възстановяване на чернодробната тъкан. Напоследък
витамин В15 се използува в комплексното лечение на някои
сърдечни заболявания, атеросклероза, чернодробни заболявания,
особено тези, които възникват на базата на хроничен
алкохолизъм.
Инозит
(витамин от групата В)
Инозит (витамин от групата В)
се среща в растителните продукти във вид на фитинова
киселина и нейната калциева сол - фитин. Съдържа се
в зеления грах, зеления боб, динята, прасковите, зелето,
лука, крушите, доматите, морковите. Среща се и в някои
животински продукти.
Инознтът участвува в мастната
обмяна. Понижава равнището на холестерина в кръвта и
поради това намалява възможността за развитие на атеросклероза.
Необходимата дневна доза от инозит е 1 - 1,5 г.
Холин
(витамин от групата В)
Холинът (витамин от групата В)
се съдържа предимно в животинските продукти - жълтъка
на яйцата, говеждото месо, черния дроб, бъбреците, селдата,
сьомгата, раците, а от растителните продукти в пшеницата,
в зародишите на пшеничените зърна, овеса, ечемика, соята.
Денонощната нужда от холин е 250 - 600 мг. Той участвува
в мастната и холестериновата обмяна, регулира отлагането
на тези вещества в тъканите. Във вид на ацетилхолин
той се явява медиатор в предаването на нервните импулси
в периферната нервна система.
При недостиг на холин възниква
мастна инфилтрация на черния дроб, некроза на чернодробната
тъкан, развитие на цироза, даже злокачествено израждане.
Достатъчното количество холин не само предотвратява,
но може да ликвидира вече настъпилото мастно увреждане
на черния дроб. Затова холинът се използува за профилактика
и лечение на чернодробните заболявания. Наред с това
холинът потиска развитието на 30 атеросклеротичните
плаки в стената на аортата и съдовете, което има важно
значение в профилактиката и лечението на атеросклерозата.
Витамин
С (аскорбинова киселина)
Витамин С (аскорбинова киселина)
се съдържа в шипките, ягодите, прасковите, лимоните,
касиса (френското грозде), цариградското грозде и други
плодове. От зеленчуците, богати с витамин С, са зеленият
и червеният лук, чушките, хрянът, магданозът, копърът,
спанакът, доматите и др.
В средна възраст човек се нуждае
от 70 мг витамин С дневно, а децата от около 50 мг.
При тежка физическа работа, бременност, кърмене дозата
се увеличава до 100 - 120 мг.
Аскорбиновата киселина участвува
в обмяната на нуклеиновите киселини, в обмяната и сиитезата
на стероидни хормони от кората на надбъбреците и щитовидната
жлеза. Взима участие в окисляването на много аминокиселини
и в синтезата на веществата, необходими за изграждането
на съединителната и костната тъкан. Внтамин С осигурява
нормалната проницаемост на капилярите, повишава еластнчността
на здравината на кръвоносните съдове. Играе важна роля
в поддържането на естествения и придобития имунитет
на организма спрямо инфекциозни заболявания.
Хроничният недостиг на витамин
С води до поява на скорбут. Сега той се среща рядко.
Много по-чести са леко изразените, скрити форми иа недостиг
на витамин С. В тези случаи се понижава работоспособността,
появява се апатия, бърза умора, понижена съпротивляемост
към токсични вещества, към въздействието на ниски температури;
човек cтавa по-предразположен към простуда, грип и други
инфекциозни заболявания, по-трудно зарастват раните,
както и костните счупвания. Недоcтигът на витамин С
води до изменение на съдовите стени и създава благоприятни
условия за развитие на атеросклероза.
За да се избегне недостигът на
витамин С, необходимо е да се употребява достатъчно
количество растителна храна - естествен източник на
аскорбинова киселина. В пролетно-зимния период, когато
съдържанието на витамин С значително намалява, може
да се приемат синтетични витамини.
Като лечебно средство витамин
С се прилага при атеросклероза, различни заболявания
на сърдечно-съдовата система, белите дробове, черния
дроб, бъбреците, ендокринната и нервната система, болестите
на кръвта, ставите; при туберкулоза и отравяния с химични
вещества.
Витамин
D
Витамин D се съдържа в продуктите
от животински произход и в съвсем незначителни количества
в гъбите и някои висши растения. Този витамин притежава
антирахитични свойства. Известни са няколко вещества,
притежаващи подобни свойства, които се обозначават като
витамин D2, D3 и т. н. Недостигът на витамин D2 у децата
води до рахит. Наблюдава се нарушаване в развитието
на зъбите и ноктите, слабост на мускулите и свързано
с това отпускане на коремната стена. Болните деца изостават
във физическото и психическото си развитие. Често боледуват
от инфекциозни заболявания и др. Като лечебно средство
витамин D се приема и при някои кожни заболявания и
гърчови състояния (при нарушени функции на паращитовидната
жлеза). В същото време излишъкът от витамин D може да
предизвика интоксикация.
Витамин
Е (токоферол)
Витамин Е (токоферол) се съдържа
най-много в зеления боб, зеления грах, салатата, овеса,
пшеницата, царевицата. Среща се в голямо количество
в растителните масла - соево, царевично, слънчогледово,
памучно. Дневната нужда от него е 20 - 30 мг. Главно
депо на витамин Е в организма е мастната тъкан, която
съдържа 9/10 от неговото количество.
Витамин Е участвува в обмяната
на въглехидратите, белтъците и мастите, подобрява всмукването
и усвояването на витамин А. Оказва стимулиращо действие
на мускулната система. Подобрява храненето и кръвоснабдяването
на мускулите на матката, което има много важно значение
при бременност.
При недостиг на витамин Е възниква
нарушаване в обмяната на веществата и тежки поражения
на различни органи и системи. Като лечебно средство
витамин Е заедно с някои други препарати се приема при
отслабена полова функция, при заболявания на нервно-мускулната
система, разстройство на периферното кръвообращение,
тромбофлебит и трофични язви, болести на черния дроб,
кожата, очите, при атеросклероза, хипертония и др.
Витамин
F
Витамин F представлява смес от
ненаситени мастни киселини - линолова, линоленова, арахидонова,
които се съдържат в растителните масла (слънчогледово,
царевично, орехово, соево, маслиново, лененои др.),
както и в животинските мазнини. Дневната доза от витамин
F е 1 - 2 г. Обикновено се препоръчва 20 - 30 г растително
масло дневно. Витамин F помага за усвояването на мазнините,
участвува в мастната обмяна на кожата, влияе върху процесите
на лактация и размножаване, намалява нивото на холестерина
в кръвта. Поради това витамин F се прилага за леченне
на атеросклерозата и някои кожни заболявания (екземи,
язвени поражения и др.).
Витамин
U
Витамин U се съдържа в зелето
и някои други зеленчуци. Има изразено противоязвено
действие, влияе благоприятно върху мозъчното и коронарното
кръвообращение, при атеросклероза, помага за лечение
на някои кожни заболявания.
Витамин
К (филохинон)
Витамин К (филохинон) се съдържа
в шипките, доматите, зеления грах, морковите, магданоза,
боба, ягодите. Известни са няколко вещества, обозначени
като витамин К. Едно от тях, витамин К1, се образува
в зелените части на растението и хлоропластите, друго
- витамин К2, се образува в бактериите, обитаващи дебелото
черво на човека.
Витамин К е необходим за нормалното
съсирване на кръвта, участвува при образуването на протромбина
в черния дроб. Недостигът на този витамин може да предизвика
множество малки подкожни и вътрешномускулни кръвоизливи,
в при травма - опасни за живота кръвотечения. Освен
това витамин К оказва влияние върху съкратителните свойства
на миозина, усилва съкращенията и перисталтиката на
стомаха и червата, взима участие във вътрешноклетъчното
окисляване и обмяната на веществата. Заболявания, свързани
с недостиг на витамин К в храната, практически не се
срещат, тъй като той се изработва от полезните бактерии
в червата. Авитаминоза К може да възникне при тежки
заболявания на жлъчния мехур и други болести, когато
не постъпва жлъчка в дванадесетопръстника, и се нарушава
усвояването на мазнини, разтварящи витамин К. Недостигът
му понякога може да се наблюдава при заболяване на червата,
в които става неговото изработване и всмукване. Новородените,
в червата на които още няма бактерии, произвеждащи витамин
К, го получават с кърмата. Дневната нужда при тях е
10-15 мг.
Като лечебно средство витамин
К се прилага успешно при белодробни и стомашно-чревни
кръвотечения, хеморагична диатеза при новородените,
в хирургичната практика, а така също и при някои заболяванияна
червата, черния дроб и белите дробове.
Витамин
Н (биотин)
Витамин Н (биотин) се съдържа
в граха, соята, боба, цветното зеле, лука, гъбите, пшеницата
и в много други растения, както и в жълтъка на кокошите
яйца, животинския черен дроб, свинските бъбреци, сърце
и др.
Нуждата от този витамин за денонощие
не е точно установена. При рационално хранене се приема
необходимото количество. Витамин Н участвува и в обменните
процеси на кожата. Недостигът от витамин Н при клиничен
експеримент води до възпаление на кожата с белене, сива
пигментация на кожата на шията, ръцете, краката, повишаване
на кожната чувствителност, възпаление на езика, поява
на гадене, анемия и хиперхолестеринемия.
Витамин
Р (рутин)
Витамин Р (рутин) се
съдържа в зеленчуците, ягодите, цитрусовите плодове,
чая. Този витамин понижава проницаемостта на стените
на кръвоносните съдове. Прилага се при хеморагична диатеза,хипертония,
язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, някои
болести начерния дроб и жлъчния мехур, очите, кожата,
отравяния и в акушерската практика. Витамин Р често
се комбинира с витамин С.
Витамин
РР (никотинова киселина)
Витамин РР (никотинова
киселина) се съдържа в много тревисти растения, бобови
култури, плодове, зеленчуци. Частично се синтезира в
организма от аминокиселината триптофан. Дневната нужда
е 15 - 20 мг. Витамин РР е много необходим, тъй като
влиза в състава на ферменти, участвуващи в окислителните
процеси. При недостиг се намалява апетитът, появяват
се болки в стомаха, гадене, разстройство, отпадналост,
отслабване на паметта. По-продължителен недостиг на
витамин РР води до развитие на пелагра. При нея се появяват
тежки поражения на стомашно-чревния канал, кожата и
централната нервна система, като възникват сериозни
психични разстройства. За поява на пелаграта играе роля
и недостигът на витамин В1, В2, В6. Никотиновата киселина
намира приложение при лечение на атеро склерозата и
някои други заболявания на сърдечно-съдовата система,
дихателните органи, храносмилателната и нервната система,
кожата, очите и диабета.
Парааминобензоена
киселина
Парааминобензоената киселина
се съдържа в някои животински продукти и в растенията.
От растителните продукти най-богати на парааминобензоена
киселина са гъбите, оризът, пшеничените зародиши, семената
на много растения, спанакът и др. Тя влиза в състава
на фолиевата киселина и именно това определя нейното
значение за организма. Количествената нужда за денонощие
не е точно установена. Като лечебно средство тя облекчава
протичането на заболяването при петнистия тиф и предпазва
от интоксикация с някои препарати (мишеморка, антимонови
бои и др.).
Фолиева
киселина
Фолиевата киселина се
съдържа в животинските и растителните продукти в много
малки количества. Биологично активна форма този витамин
добива в процеса на храносмилането. Източник на фолиева
киселина са салатата, спанакът, зелето, картофите, доматите,
бобът, зеленият фасул, магданозът, пшеницата, ръжта,
бирената мая и др. Именно за сметка на тези продукти
се набавя по-голяма част от денонощната нужда на организма
от фолиева киселина - 2 - 3 мг. Недостигащото количество
от витамина се синтезира в червата от чревната флора.
Значително се повишава потребността от този витамин
в периода на бременност, раждане и при развитие на малките
деца. Първостепенно значение има фолиевата киселина
заедно с витамин В12 в процеса на кръвообразуването.
Тя участвува в белтъчната и мастната обмяна. При неправилно
хранене (отсъствие или ограничение на животински белтъци
и зеленчуци) може да възникне недостиг от фолиева киселина,
което се изразява в тежко възпаление на езика и лигавицата
на устната кухина, рязко понижаване на киселинността
на стомашния сок, разстройство и малокръвие.
Фолиевата киселина се
прилага за лечение на анемии (заедно с витамин В12),
атеросклероза и др.
Източник: "Природна
аптека "
Съставител: Димитър Памуков и Христо Ахтарджиев
Материала е предоставен от: Димитрия Стефанова
|
