|
Микроелементи
Растенията съдържат някои елементи,
чието наличие повишава лечебните свойства на витамините
и позволява да се приемат в по-големи дози. Девет химични
елемента участвуват в сложния състав на човешкия организъм
- въглерод, водород, кислород, фосфор, калий, калций,
магиезий, сребро и желязо, които представляват около
99%. Останалите 1 - 2% се попълват от елементите кобалт,
йод, цинк, мед, бор, молибдеи и др., от които нуждите
на организма се свеждат до микроколичества - десети
или стотни части от процента. Ето защо тези елементиса
получили наименованието .микроел-менти. Елементи, чието
съдържание в организма представлява милионна или милиардна
част от процента, се наричат ултрам.икроеле.менти. Към
тях се отнасят елементите радий, уран, торий, лантан,
самарий и др. Микроелементите, макар и в нищожно малки
количества, са безусловно необходими за нормалните функции
на здравия организъм, поради което в този смисъл те
са равностойни на макроелементите.
Установено е, че микроелементите
или техните комплекси с произход от природните растителни
вещества не предизвикват токсични явления даже когато
са в излишък.
Някои тъкани и органи в човешкия
организъм имат избирателна способност към определени
микроелементи: например кадмият се натрупва в бъбреците,
цинкът и никелът в панкреаса, литият и тежките металисе
концентрират във формените елементи иа кръвта, а алуминият
и силицият - в плазмата на кръвта. В ядрото на нервните
клетки на главния мозък се намират в голямо количество
микроелементи, някои откоито са равномерно разпределени
в мозъка, а други са концентриранив различни негови
дялове.
Наличието на микроелементи в
организма и тяхната концентрация в определени органн
и тъкаии не са случайни, а са свързани с биологичиата
им роля в процеса на жизнената дейност из организма.
Радиоактивните елементи също
се концентрират в определени органи. Така в мозъка на
човека се съдържа определено количество радий, а при
растенията той се концентрира в кореновата система.
Ултрамикроелементите влизат в
състава на всеки организъм като естествени радиоактивни
елементи. При тяхната недостатъчност се нарушава обмяната
на веществата, понижава се жизнената способност на отделни
клетки, тъкани и на целия организъм. Заболявания, възникнали
в резултат на това, могат да се лекуват само чрез внасяне
в организмана липсващите или недостигащи радиоелементи.
Всеки микроелемент или ултрамикроелемент
изпълнява специфична физиологична роля в човешкия организъм
и не може да се замени с друг. Той участвува в образуването
на определени витамини, ферменти, хормони и други вещества,
свързани с биохимичните процеси. Така всички процеси
на обмяната на веществата в организма, включително и
вътрешноклетъчната, протичат със задължително участие
на определени химнчни елементи - манганът е необходим
за образуването на витамин С, а кобалтът - на витамин
B12. Кобалтът влиза в състава на панкреатичната жлеза,
която регулира въглехидратната обмяна на организма,
медта стимулира действието на хормоните на хипофизата,
йодът участвува в състава на хормона на щнтовидната
жлеза. Медта взема активно участие в обмяната на веществата,
в процеса на тъканнотодишане и особено в процеса на
образуване на кръвта заедно с желязотои кобалта.
Биологичната роля на много от
микроелементите още не е достаrьчно изучена, но значението
им за поддържане здравето на организма е безспорно.
В този смисъл билколечението е естественият път за доставяне
на микроелементи. При лечение на болния организъм с
билки. дори когато не се знае точно какъв е недостигът
на някои микроелементи, много често се получава благоприятен
ефект и оплакванията изчезват. Приемането им от растителните
организми по един по-физиологичен начин е много по-ефикасно,
отколкото при лечението с чисти химични вещества. В
това отношение растителният организъм е по-съвършен
от човешкия, защото от неорганични вещества може да
образува сам органични, от които се изгражда и с които
поддържа живота и развитието си, а висшите животни и
човекът въпреки огромната еволюция приемат наготово
веществата, които не могат да синтезират и без които
не могат да поддържат своята жизненост. По този начин
човекът се намира и ще се намира винаги в много тясна
зависимост от работата на организмите от растителния
свят.
Денонощна потребност на организма
от най-важните елементи и съдържанието им в хранителните
продукти (по Ромашов и Фролов, 1986).:
|
Елемент |
Денонощна
потребност |
Хранителни
продукти |
| Натрий |
4 - 5 г |
целина, моркови, краставици,
зелен фасул, ягоди - горска и градинска, овес, сиреие,
яйчен жълтък, орехи, фурми. |
| Калий |
2,7 - 5,9 г |
картофи, мед, копър, орехи,
сливи, магданоз, маслини, зеле, бадеми, фурми, листа
от глухарче, ябълков сок, кайсии, стафиди, гроздов
сок, морско зеле, моркови, лук, домати, грах, фасул,
месо, риба, френско грозде, червени боровиики. |
| Калций |
0.5 г |
мляко, сирене, яйчен белтък,
фурми, сливи, червеии боровиики, цариградско грозде,
зеле, спанак, лук, цвекло. |
| Фосфор |
1600 - 2000 мг |
морски водорасли, мляко,
яйчен жълтък, пшеница, ечемик, царевица, орехи,
леща, месо, хляб, картофи, сирене, извара, грах,
фасул. |
| Магнезий |
70-80 мг |
портокали, грейпфрут, фурми,
стафиди, ечемик, пшеница, царевица, козе мляко,
яйчен жълтък, грах, овес, хляб, зеле, картофи, лук. |
| Желязо |
51 мг |
къпини, черни боровинки,
зелени плодове, яйчен жълтьк, черен дроб, бели гъби,
картофи, пшеница, ябълки, сливи, карфиол, пъпеш. |
| Манган |
до 100 мг |
яйчен жълтък, орехи, бадеми,
мента, магданоз, соя. |
| Хлор |
2 - 4 г |
бяло зеле, карфиол, сирене,
козе мляко, яйчен жълтък, черен дроб от треска,
домати, спанак. |
| йод |
100-150 мл |
морски водорасли - кафяви,
средиземноморски и др., моркови, лук, грах, зеле,
домати, ананаси, картофи, черен дроб от треска,
чесън, гъби, градински и горски ягоди, банани. |
| Сяра |
I г |
бяло зеле, карфиол, лук,
морковн, хрян, скарнди, горчица. |
| Мед |
2 - 7 мг |
черен дроб, кайсии, леща,
овес, мак, ечемнк, цвекло, пшеница, елда, просо,
ръж, грах, дини, бъбреци, фасул, черно френско грозде,
бели гъби, дренки, трънки, ябълки, горски и градински
ягоди, червено френско грозде, къпини, боровинки,
комунига, риган, цикория, шипки. |
Източник:
"Природна аптека "
Съставител: Димитър Памуков и Христо
Ахтарджиев
Материала е предоставен от: Димитрия
Стефанова
|