Страст на кристали

Захарта е стопроцентов въглехидрат, който се съдържа във всеки плод и зеленчук вследствие на простия и много важен процес на фотосинтеза.

Най-много захар има в захарната тръстика и захарното цвекло, и въпреки че елегантните тръстикови стебла предпочитат да прекарват повече време в горещ и влажен климат, докато възпълното цвекло си пада по умерените температури, крайният резултат е абсолютно един и същ. Единствено обработката на двете растения леко се различава. Ситно се нарязва съответния стрък или грудка, пресова се до извличане на захарния сироп, вари се на сиропа, докато кристализира, центрофугира се, измива се, филтрира се, изсушава се и се пакетира.

Освен за подсладяване на храни, в което е най-добра, през вековете захарта е служела и за по-възвишени цели, като например – напълно разбираемо – е един от първите ингредиенти в лекарствата. През средните векове в Европа тя буквално се е заменяла за злато. Ако се заровите по-дълбоко в историческите книги, ще видите, че през 1226 г. английският крал Хенри ІІІ отсякъл няколко глави, понеже след щателно претърсване на кралството били открити само към килограм и триста грама подсладители.

В по-ново време захарта намира най-неочаквани на пръв поглед приложения. Ползват я при обработка на кожи, в бои, в мастила за принтери. Известно е още, че тя допълнително втвърдява асфалта. Лъжичка захар във ваза със свежи цветя пък удължава живота им с дни.

В супена лъжица захар се съдържат 46 калории независимо от вида й, но в последните години в Европа и Америка се забелязва особен култ към кафявата захар. Апологетите й твърдят, че тя е по-полезна, понеже не участва във всички химически процеси на рафинирането. И кафявата захар се получава от извлечения от растенията сироп, но като се подготвя по различен начин - внимателно се контролира запазването на естествения му аромат. Така тя съдържа много от оригиналния вкус на меласата и в известен смисъл е “по-истинска” захар от бялата. Кафявата захар е фаворит на сладкарите, когато въпросът опре до глазури или карамелизиране. Липсата на разни остатъчни вкусове й печели уважението и на барманите, които щедро я използват в различни коктейли.

Автор: Николай Томанов