|
Здравословното хранене
-
време да преговорите основните съставки в храните
Въглехидрати
Изобилстват в тестените изделия, картофите, ориза, шоколада,
бюслито, повечето плодове и, разбира се, захарта.
Делят се на прости и сложни.
Биохимично, простите въглехидрати действат приблизително
така: когато тялото ви ги приема, те вдигат нивото на
кръвната захар, но ако не извършвате по-усилена и най-вече
физическа дейност след това, ударната енергия, която
сте получили, не се изразходва; и за да се справи със
захарта, организмът ви отделя инсулин, който я разгражда
и я складира като подкожни мазнини за резерв. От друга
страна, понеже захарните храни по принцип се разграждат
най-бързо, стомахът ви скоро започва да се чувства празен
и подава на мозъка сигнали, че пак сте гладни, въпреки
че реално си имате енергия. Най-очевидният пример за
това са безалкохолните напитки, които съдържат доста
захар. Ако изпиете набързо половин литър нещо газирано
и сладко, вие сте приели 100 г. въглехидрати; нивото
на захарта се качва, но вие се се засищате и тепърва
започвате да ядете.
При сложните въглехидрати нещата
стоят малко по-различно. Те се разграждат по-бавно и
тялото ви има време да поеме енергията постепенно. Така
чувството за глад се отлага за по-късно.
Режимът на Аткинс се дели на
седмици. През първите две тялото ви поема до 20 гр.
въглехидрати на ден, и няма ограничение колко да ядете
– стига да става въпрос за месо, риба, яйца, марули
и сирене. Това според доктора е “пречистващият период”;
след него въглехидратите се покачват с 5 гр. на седмица,
докато се постигне балансиран режим. Част от вярванията
на Аткинс включват на пръв поглед стряскащия факт, че
стига да не ядете въглехидрати, няма проблем да поемате
едвa ли не колкото си искате мазнини; факт е обаче,
че принципите на диетата му и до днес дават такива страхотни
резултати за фигурата, че по-новите диети трайно започват
да се базират на нея. Разбира се, да откажете въглехидратите
съвсем е крайност, защото в този случай започвате да
приемате повече мазнини, а те винаги водят със себе
си своето приятелче, холестеролът. В нормални количества
и при балансирано хранене той участва в производството
на хормони и е необходим за синтеза на витамин D, но
се дели на добър и лош. Ако лошият преобладава, по стените
на кръвоносните съдове се образуват мастни отлагания
и един ден сърцето ви има опасност да се самовзриви.
Добрият обаче отнема отложения холестерол и го връща
обратно до черния дроб за преработване. Съдържа се предимно
в храните от животински произход.
Мазнините
също
се делят на два вида: наситени и ненаситени.Наситените
се познават по това, че са в твърдо състояние, а ненаситените
– в течно. Няма стопроцентово правило кои съдържат повече
холестерол, но за предпочитане е човек да приема повече
ненаситени.
Протеини
Те
са жизненоважна част, от която и да е диета. Ако спортувате
активно, тъкмо протеините обновяват и изграждат вашите
мускули. Доскоро се смяташе, че вегетарианците не могат
да си доставят всички протеини, защото някои ги има
само в месото, но напоследък се появиха теории, че това
не е съвсем така. Най-честият пример, който диетолозите
дават,е “боб с ориз”. Става въпрос, че в тези две растения
общо се съдържат всички необходими на тялото протеини.
Ако към това прибавите соя, яйца и мляко, вече сте събрали
всички протеини.
Не забравяйте, че най-лошото,
което може да се случи на организма, освен да умре е
фаст фууд-ът. Чипсът, бонбоните, сандвичите и пиците
на парче нямат хранителна стойност и са съставени предимно
от наситени мазнини. Най-общо, в препоръчителната балансирана
дието 45% от калориите трябва да идват от сложни въглехидрати,
25% от протеини, 20% от ненаситени и едва 10% - от наситени
мазнини.
Автор:
Николай Томанов
|
