Първият вик
Вашето дете е родено: ноздрите му се разширяват,
лицето се набръчква, гръдният кош се надига, устата е полуотворена.
За първи път в живота си то вдишва въздух. И изплаква. Може би
от болка - защото въздухът нахлува в белите му дробове и силно
ги разширява.
Трудно може да се опише чувството, което ще изпитате, когато чуете
този вик: силно задоволство и гордост; не ви е лесно да приемете,
че детето, което девет месеца сте носили в утробата си, е вече
до вас; уморена сте от голямото усилие. Вълнението е голямо, богато,
завладяващо. Но не това е важното, вие няма и да се опитате да
анализирате, вие преди всичко ще гледате, ще се удивлявате на
това дете, което току-що се е откъснало от вас, което можете да
докоснете с ръка. Днес все по-често се практикува, след като детето
се роди, да го поставят върху корема на майката - така контактът
майка - дете се установявa веднага. Аз бих казала, че този контакт
се възстановява. Майката има възможност да почувствува детето,
да го опипа, има реално усещане за неговото телце. А когато и
бащата присъствува при раждането, неочакваното установяване на
триъгълника е особено вълнуващо - така поне казват ония, които
са го преживели.
Доскоро, ако детето веднага след раждането не изплачеше, това
будеше тревога, правеха всичко възможно да предизвикат този първи
вик, считан за признак за жизненост. Днес е ясно, че детето може
и
да не изплаче и все пак да бъде в отлично състояние. От значение
е да смени цвета си - синкаво преди първото вдишване, веднага
след това то порозовява. Подчертавам това, за да не се тревожите,
в случай
че вашето бебе не изплаче при раждането.
Източник:
"Аз чакам дете"
Автор: Лоранс Перну
Материала е предоставен от: Мария Лесичкова
|
