Какво трябва да правите по време на изгонването?
След пълното разкритие настъпва вторият период
от раждането, който е много по-кратък: от 20 до 25 минути при
първо раждане и много по-малко при следващите.
Hа този етап контракциите зачестяват много и траят по-дълго. Главичката
на детето натиска мускулите на тазовото дъно и това предизвиква
чувство за напъни. Много е важно в този момент, следвайки съветите
на акушерката или лекаря, да организирате усилията си. Другояче
казано, докато трае разкритието, вие до голяма степен сте пасивна,
понасяте контракциите и ги оставяте те да вършат своята работа.
При втората фаза, напротив, вие активно се включвате в раждането
на детето, като подпомагате матката да го нзтласка. Детето излиза
от костния тунел на таза и преминава през по-еластичния, образуван
от влагалището и тазовото дъно. Вашите напъни, присъединени към
усилията на матката, ще помогнат за преодоляването на тези препятствия.
Как ще подпомогнете дейността на матката
в този етап? Като придвижите надолу диафрагмата и свиете
коремните мускули. При това положение матката, притискана отгоре
надолу от диафрагмата и отпред назад от коремните мускули, усилва
натиска върху детето. От голямо значение е, вашите напъни да съвпадат
с контракциите. Ето как се постига това:
Контракuията приближава.
Заемете положение за изгонване: гърбът привдигнат, бедрата разтворени,
ходилата в стремената. Отпуснете тазовото дъно, направете дълбоко
и пълно вдишване.
Контракцията започва. Със затворена уста вдишайте дълбоко (гръдно
дишане), така днафрагмата максимално се придвижва надoлу. В края
на вдишването задръжте дъха си. След това силно свиите коремните
мускули от стомаха надолу, за да притиснете колкото е възможно
повече детето и да го изтласкате напред, като направите усилие
да не стягате тазовото дъно. За да усилите напъна, хванете с двете
ръце ръчките, които поддържат стремената, и ги изтеглете към вас.
Раменете ви ще се повдигнат от леглото - така и трябва, гърбът
ще образува дъга; наведете главата към гърдите си.
Ако не успеете да задържите дьха си, докато продължава контракцията,
издишайте през устата въздуха от белите дробове, поемете бързо
въздух и отново задръжте дъха, без да прекъсвате напъна до края
на контракцията.
Контракцията преминава. След
току що направеното голямо усилие вдишайте и издишайте дълбоко.
Между две контракции. Отпуснете всички мускули,
за да наберете нови сили и дишайте нормално. Между контракциите
не се напъвайте без препоръка от лекаря.
Сигурно, като прочетете горните редове, ще се запиrате: по какво
ще разбера кога да се напъвам и кога да се отпускам. Не се притеснявайте.
Лекарят или акушерката следят сантиметър по сантиметър движението
на детето и ще ви напътствуват.
Благодарение на вашите усилия главата на детето започва да се
подава в отвора на тазовото дънo и вече се показват косите му.
При всяка контракция този отвор все повече се разширява и все
по-голяма част от главата се появява. В даден момент ще ви кажат
да спрете напъните. Точно тогава лекарят или акушерката "ще
освободят" главата постепенно, милиметър по милиметър. Сега
вие трябва да дишате много бързо и повърхностно, като задъхано
куче. Опитайте и ще се убедите, че не ви е възможно да дишате
по този начин и да се напъвате. Пуснете ръчките: от ваша страна
не са нужни повече усилия, напротив, рискувате при напън главата
на детето рязко да излезе и да причини по-малко или по-голямо
разкъсване на тъканите на тазовото дъно.
Източник:
"Аз чакам дете"
Автор: Лоранс Перну
Материала е предоставен от: Мария Лесичкова
|
