10 години www.zadecata.com

За Децата
• За Децата
• На Училище
• Спорт
• Изкуство
• Туризъм
• За Деца със СОП
• Важно
• Медицина
• Забава
• е-справочник

Детската стая

• От нищо нещо
• Мънички подсказки
• Сръчните ръце на тати
Семейна библиотека
• Бременност
• Всичко за бебето
• Всичко за детето
• Чичо Доктор
• За Мама
• За Тати
• Психологът съветва
• Логопедът съветва
• Народна медицина
За детето

  Приказки

  Детски песни

  Стихотворения

  Гатанки

  Скоропоговорки

  Български език

  Математика

  Рисуване

  Приложни изкуства

  Музика

  Тялото

  Животни

  Празници

  Въпросите

  Спорт

  Игри

  Безопасност

За Ученика

  Български език и литература

  Математика

  Човек и общество

  Човек и природа

  Английски език

Детски клубове

"Сръчни ръчички"

"Млад писател и поет"

"Млад художник"

Кулинарна работилница


 

Начало / Детски клубове / "Млад писател и поет" / Приказки / Коледни искрици 



Коледни искрици




Зима е. Бял пухкав сняг е скрил в прегръдките си къщи, улици и дръвчета.Снежинките падат така ослепително и красят небето така удивително! Ах, колко е прекрасно! Нима това е приказка или шега? Но истината е една- отново е Коледа. За мен Коледа е в лъчезарните усмивки и трепкащите от радост детски очички. За мен Коледа е в пърхащото от радост и смях детско сърце, в светлите и пъстроцветни детски мечти, като многобагрената дъга- за един по-добър и красив свят за всички деца. И колко красива ще бъде Земята на Коледа, обкичена с гирлянди и трепкащи разноцветни светлини! А най- голямото украшение на майката земя сме ние-децата-най- малките граждани на планетата.Бих желала да ви разкажа за Коледата на едно от тези милиони деца. Умишлено като за начало ще запазя в тайна неговото име. А Вие драги читательо го приемете като едно обикновено дете, същото като вас, но с далеч по тежка съдба. Трудно ми е да сдържа сълзите си- те напират вътре в мен и сега една от тях се отронва, стича по бузата ми, пада и попива върху белият лист- не мога да ви лъжа това дете съм аз. И всяка нощ аз сънувах зеленото дърво-елхата, заспивах с мечтата за нещо ново, различно, за повече щастие. За един свят, в който няма да търпя лишения, да говоря за другите,които имат повече, но не го оценяват. Оценявах това, което имах, а какво ли беше мое- кучето ми (моят верен другар) и необятната земя, превърнала се в мой дом. Но исках повече, повече усмивки, повече любов. Не знаех какво означава да имаш нормално семейство:с любящ баща и майка. Започвах всеки ден с надежда, така както всяко дете очаква с надежда да настъпи мига, в който ще украси своята елха. За мен светът, за които мечтаех приличаше на нея- кичеста и стройна елха. Далечен, красив и все пак достижим свят. Постижим с много усилия и малко чудо от Господ. За него се молех всяка вечер, заспивайки върху Земята покрита сега със снежна пелерина, сгушена до кората на нечие дърво премръзнала от студ аз заспивах с надеждата, че утре няма да има нищо общо със сега, че Коледа настъпва и може би с нея ще дойде и чудото. Въпреки всички усилия на живота да ме пречупи аз не спирах да се надявам. Виждах в съня си моя дом, семейството ми и елхата. По клоните на елхата растяха щастие, любов и положителни промени, все осъществими чудеса. Но рано сутрин снегът пощипнал мойте бузки ме събуждаше. Снежинките, лекички и блестящи като малки звездички ме затрупали през нощта. Ставам, поизтупвам се, отваям широко очи и виждам пак същата действителност. Доскорошната блуждаеща в съзнанието ми картина е била просто един красив сън, а действителността е друга. Тази зима бе тежка. Никога преди не бях виждала толкова много сняг. Полета и планини се сливаха в болезнената тишина на бялата приказка. И аз като всяко дете мечтаех за коледен подарък, но това което исках бе твърде различно от мечтите на другите деца. Силно желаех времето да бъде благоприятно, за да си подаря една разходка по заснежелите поля и да мога вечерта да си намеря някакво скривалище, хралупата на нечие животно, където да се скрия, позатопля и от там спокойно да отправя поглед към небето и да се наслаждавам на звездите. В тихата и свята нощ силно желая Дядо Коледа да застане над нас и разпръсне много обч, мир, справедливост и най- вече здраве. Толкова ли много исках! Природата! Аз никога не съм заставала пред нея без най- дълбоко умиление, без да се препълни съществото ми с най- благите и тихите усещания. Там, при нея, уединена и свободна като птица усещам тайнствената радост на битието. Студецът остричък, но здрав и приятен, времето тихо: леко се ходеше по засъхналата пътека, утъпкана между отвърделите дири на шосето. Шосето беше пусто- всеки празнуваше у дома. Някаква тайна хубост лежеше въз тази картина, някаква поезия се рееше под това зимно небе. Без да пиша писмо до Дядо Коледа аз получих своя коледен подарък, осъзнах че съм истински щастливо дете можейки да преоткрия красотата на моя дом- моята земя на Коледа, а вечерта открих и една малка изоставена къщурка. Влезнах там, облегнах се на полусрутеното доварче и се онесох в мечти. Малкото ми телце бе вкоченясало от студ, но мъничкото ми сърчице бе топло и тупкше силно сега то имаше всичко за което бе мечало. Камбаните бият 12 пъти, всички се веселят, а аз съм унесена в мечти. Нощта спуска своето черно наметало и аз затварям очи. С бавни крачки доближава, с нежни пръсти ме гали и докосва сънят. Неусетно заспивам и така до следващият ден, когато пак ще се събудя и сблъскам със суровата действителност и така до следващата Коледа, когато може би ще се изпълни и последната ми мечта- да имам коледно дръвче. А дали това ще стане… кой знае само времето ще покаже. А Бъдещето? Това сме аз и ти , това сме всички ние, това са децата на нашата земя. А това е реално нали? Аз ще нося искрица надежда, защото коледните искрици са един далечен, но все пак осъществим свят.

Автор: Яница Маринова Маринова
Дата на раждане: 02.02.1989 г.
Училище:СОУ"Иван Вазов"
Град Нова Загора
Тел:0457/2-95-68, 0888839814




 

КОНКУРС
„Ники в Космоса”

В Кухнята
Рецепти за бебета Здравословно
Рецепти за деца Празници
Обща кухня На масата
Кулинарни хитринки Диети
Справочник на домакинята
ПСИХОЛОГЪТ Ви съветва
• Изключително контактна, но от около месец изпада в някакви "истерии"
• Синът ми е на 3 г. и от известно време хвърля и разлива всичко.
• Дъщеря ми е на 2 г. а още сме с памперс
• Разведохме се с баща й, правата са в моя полза, но той я манипулира

ЛОГОПЕДЪТ Ви съветва
• След удар в главата ми се струва, че започва да повтаря срички
• Имаме проблеми с изговаряне на "Р"
• Дъщеря ми е на две години и половина, а още не е проговорила
• Огледалва букви и цифри
За контакти
Партньори
Партньори