Лоша дума
Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар. Извадил мечето от трънака. Видяла го мечката. Рекла му:
- Жив да си добри човече, ти направи голяма добрина на мене и на малкото ми мече. Искаш ли да станем другари!
- Че знам ли?
- Защо бе, човече?
- Ех, как да ти кажа. На мечка вяра да нямаш... Ами всички мечки не са все такива, я!
Мечката отговорила:
- То и човекът не е за вярване, ала ти не си от тия хора. Сприятелили се мечката и дърварят. Започнали често да се срещат.
Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си
тръгнал. Мечката го целунала и рекла:
- Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
- Не се ядосвай, Мецано - отговорил дърварят.
- Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо. Домъчняло на мечката. Казала му:
- Вземи брадвата и ме удари с нея по гърба! Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
- По-силно, по-силно! - рекла мечката. Дърварят я ударил по-силно.
Потекла кръв. Ала мечката нищо не казала. Дърварят си отишъл.
Минали няколко години и ето че един ден дърварят пак попаднал
в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
- Как си, Мецано? Какво стана с раната?
- Коя рана? - попитала мечката
- Дето те ударих по гърба.
- Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала думата, която тогава ми каза, никога няма да забравя! Да, човече. Дълбока
рана заздравява, но лоша дума не се забравя!
Българска народна приказка
|