|
Народни танци
Народните танци са националното богатство на всяка една страна, духа на една нация, отражение на душата на българина. През вековете те непрекъснато са се усъвършенствали.
Огромното разнообразие от танцови стъпки, пози и движения са дълго време наблюдавани в природата действия на животните или трудови движения. Оттам идват и някои наименования - Мечкарско хоро, Заешка игра, Кацнал бръмбар или "Касапско хоро", "Как се сади пипера", "Грънчарско хоро", "Копаница" и т.н. Най-популярни от всички са хорото, ръченицата и карнавалните танци - шествия: кукери, коледари, които се играят на определени дати - Васильовден и Коледа.
Чрез танца българина е давал израз на вътрешното
си състояние/Нестинарски танц, Русалийски танц/, радост или мъка,
прогонвали са болести или са си отправяли пожелания /за победа в
предстояща битка - Мечи танц, боен танц; или за добър лов/
Често пъти в наименованията на танците се чете за произхода им. В Мечешко хоро героя е облечен в меча кожа и играе като мечка. В Добруджанския "ръченик" можеш да проследиш процеса от засяването до прибирането на зърното. Трети названия
носят името на областта, от която произлизат - Свищовско хоро. Четвърти
танци носят имената на създателите си, от които са играни - Ганкино хоро, Дойчово хоро и т.н.
В зависимост от броя на изпълнителите, подреждането им, начина на залавянето и организацията при играта народните танци могат да се групират на: хора, леси, групови и индивидуални танци. В зависимост от състава на изпълнителите народните танци биват: смесени, мъжки и женски. В зависимост от външната форма, предимно
на хората и лесите, се различават водени (отворени) и сключени (затворени).
Българските народни танци са групирани в следните хореографски групи: шопска, тракийска, родопска, пиринска, северняшка и добруджанска, но не могат да се поставят резки граници между тях.
Ето няколко полезни адреса:
Ансамбъл за народни песни и танци "Граовска младост" гр. Перник
Български фолклор
Ансамбъл за народни песни и танци "ШУМЕН"
Ансамбъл за народни песни и танци "Развитие" Севлиево
Автор: Димитрия Стефанова
|