Котка и мишка

Питаница

Носорог и гума Ново!

Коте

Писана

Облачета

До мама и татко Ново!

Караница

На учителя

Дъгата

Майка

Мач с баба

Три смешни горили

Раче-осмокраче Ново!

Дете и майка

Родна реч

Лече-буболече Ново!

Баба

Аз съм българче

Билки за лек Ново!

Котка и мишка

Наша Маца мишки дебне,
хваща едри, хваща дребни.

Знае тя къде да чака,
иде тихо там и кляка,
цели часове кротува
и на мъртва се преструва.

Милше малко е хванала,
да го би поне изяла!
Пусне го да си пошава,
па веднага го улавя.

Ту с зъбите, ту с краката
насам-натам го премята.
То се мъчи, тя нехае
и със него си играе.

Мишките с зъби гризливи
са животни пакостливи;
но кат гледам тук мишето,
жал ми пада на сърцето.

Ах ти, котко сивоока,
колко много си жестока!

Автор: Константин Величков

Нагоре

Питаница

- Мамо, Слънчо има ли си къща,
в която след игра се връща?
- Туй е моето дете, синьото небе.
- А легло с пухени юргани?
- Облаците пък това са - малки и големи.
- Има ли си майчица рождена?
- Да, това е цялата Вселена.
- А, дали си имам и сестра?
- Има - тя е нощната Луна.
- Сутрин мие ли ръце, очи?
- Да, тогава ситен дъжд вали.
- Може ли с боички да рисува?
- Да, дъга от цветове след буря.
- А когато падне и го заболи?...
- Плаче и тогава гръм гърми.
- Ходи ли през юли на море?
- Да, разбира се, децата там пече.
- А обича ли млеко с каймак, кифла и геврек със сусам?
- Виж, за туй попитай Слънчо сам!

Нагоре

Носорог и гума

Много гневен носорог
погнал негър босоног.
- Уморих се. Край. Не мога.
Май ме стигна носорога! -
рекъл негърът и - скок,
метнал се на клон висок.
А животното отдолу
на стъблото се заболо.
Изтърбушено от рог,
пуснало дървото сок.
Гъст и лепкав сокът бил
и така светът открил,
от какво да прави гума, та когато пишеш дума,
ако буквите объркаш,
грешката си да изтъркаш.

Нагоре

Коте

Розови ушички, белички мустачки -
котенце ти мое,
толкова си сладко!
Когато аз те милвам,
ти щастливо мъркаш.
Иначе по цял ден
сладко спиш и хъркаш.
Нощем пък, вместо да легнеш,
ти из къщи мишки дебнеш,
но за твоя жалост най-голяма
вкъщи мишки няма.

Автор: Даниел Дончев

Нагоре

Писана

Котките дращят, извиват гръбнак,
Могат и мишки да хващат във мрак.
Нашата котка обаче почива
на слънце изтегната в поза ленива.
Зиме, когато навън е студено,
тя е до печката обикновено.
Уж е с кожухче и топли чорапки,
а пък протяга към печката лапки.

Автор: Таня Пимонова

Нагоре

Облачета

Облачета снежно бели,
накъде сте отлетели?
В нежносини небеса
сте в рисунки - чудеса.

Ето там аз виждам слонче,
тича с къдрокосо конче…
А на крехко младо клонче
се люлее в смях лимонче.

Облачета снежно бели
Народихте се къдели.
Ето още колко прежда
вятърът от вас подрежда.

Мама ще я оплете -
дар на малкото дете.

Автор: Таня Пимонова

Нагоре

До мама и татко

Аз имам две ръчички,
две палави сестрички,
една със друга знаят
самички да игарят.

Аз имам две краченца,
две палави момченца,
те много се обичат,
едно след друго тичат.

Аз имам две очички,
блестящи две звездички,
примигват, нежно греят,
ту плачат, ту се смеят.

Аз имам две очички,
блестящи две звездички,
примигват, нежно греят,
ту плачат, ту се смеят.

Аз имам две ушенца,
две кротички мишленца,
на глухи се преструват,
но всичко, всичко чуват.

В средата на лицето
е вирнато нослето -
по мириса познава
какво ще ме гощават.

Устата ми обича
да бъбри и да срича,
две думички тя сладко
да казва - мама, татко. .

Автор: Калина Малина

Нагоре

Караница

Баба се кара на дядо,
дядо мърмори на баба.
Много е лошо така-
двама се карат не на шега.

В крайна сметка какво ни остава?!
Аз и сестра ми вдигаме врява.
Лае на двора нашето куче,
котето даже сърдито мяуче.

Тук е, знайте, на врявата рай.
Кога ли ще свърши никой не знай.

Автор: Петър Събев

Нагоре

На учителя

Учителю, зарад нази
как се много трудиш ти!
Няма да изплатя ази
твойте мъки, добрини.

Ти почивка си не даваш
нам наука да дариш,
в добро да ни наставляваш,
ума да ни просветиш.

О, учителю любими,
доде жив съм, всякой час
с благодарност твойто име
ще смишлявам аз.

Автор: Константин Величков

Нагоре

Дъгата

Шарена дъга сияе,
с облаците си играе,
весело със тях шушука
и се фука пред капчука: -Гледай, колко съм красива -
нямам даже капка сиво!
Виж ми цветовете ярки,
имам цели седем шарки!
Свъсен облак в тях се вглежда
и помръдва лява вежда.
Дъгата онемява,
до капчука застава
и опитва да хитрува -
на невинна се преструва.
Но облакът накриво я изгледа
и тя от срам очи надолу сведе.
- Извини се на капчука!
Пред мен! Сега! И още тука!
Дъгата извини се
и с капчука тя сдобри се.

Автор: Мария Василева

Нагоре

Майка

Откога ни е родила
без умора, всеки час,
денем-нощем майка мила
треперяла е въз нас.

Тя с млеко ни е кърмила,
пяла ни е да заспим,
първа тя ни е учила
сладки думи да мълвим.

Колко нощи не е спала,
кога болни сме били!
Колко често е плакала
бог към нази да смили!

С какви скърби тя посреща
всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
щом за нази чуй хвалба!

Толкоз мъки е теглила
и награда тя не ще;
едно иска майка мила:
да я любим от сърце.

Автор: Константин Величков

Нагоре

Мач с баба

Ванко вкара гол
в бабиния хол –
лампата уцели
и на сол я смели!

Баба взе метлата
да сбере стъклата,
ала се ядоса
и се втурна боса…

Боцна си петата,
кривна очилата
и така му кресна,
че квартала стресна!

“Пакости да няма -
ще играем двама!” -
Ванко й предложи
и… вратар я сложи

Автор: Нора Гаджева

Нагоре

Три смешни горили

Живели три маймуни във гората.
Сега ще им разкажа патилата:
Узрял банан откъснала едната
и втората ударила в главата.
Тя пък взела орех от кокос,
третата ударила в сплескания нос.
Ядосала се третата и ето -
първата с лимон ударила в лицето.
Дълго тъй маймуните се били.
Изчерпали и сетните си сили.
А после бързо се сдобрили
тез три смешнички горили.

Автор: Петър Събев

Нагоре

Раче-осмокраче

Раче Осмокраче,
тъничко мустаче,
на рекичка бистра
първото юначе! .

Нищо не говориш,
само се кокориш.
Гледаш и не шаваш -
много се смущаваш!

Раче осмокраче,
тъничко мустаче -
нищо не те плаши -
тука сме си наши!

Автор: Ангар

Нагоре

Дете и майка

Тъмна нощ измина,
горе на небето
слънцето изгрея,
буди се детето.

Майка ранобудна
милий глас му чува,
на ръце го взима,
сладко го целува.

Автор: Константин Величков

Нагоре

Родна реч

Родна реч омайна сладка
що звучи навред край мен.
Реч на мама и на татка
реч що мълвя всеки ден.

Тя звънти когато пея
в радостни игри лети.
Вечер приказки на нея
мама тихо ми реди.

И над книгата унесен
родна реч ми пак шепти.
Милва тя кат нежна песен,
като утрин звън трепти.

Родна реч омайна сладка
що звучи навред край мен.
Реч на мама и на татка
реч що мълвя всеки ден.

Автор: Ран Босилек

Нагоре

Лече-буболече

Там в гората, там далече
расло Лече Буболече.
Мъничко, с кафява дрешка
и носле като черешка
с две оченца да си гледка
с шест краченца да си шетка,
с гладко гръбче и муцунка
сладко мама да го цунка.
На листенце си седяло
от роса попарка яло.

Под бодливата къпинка
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:

На възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!

Под юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
Чичо Слънчо се затули,
нани - нани, люли - люли.

Чудно лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Без да пита, с тихи стъпки
Тръгнало веднъж за гъбки.
Леви, десни!
Леви, десни!
Ех,че срещи интересни!

Под листо от дива круша
Спряло, коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
Да му каже “боц” с мустаче.

Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да погледа чинка.
Поиграло с песъчинка.

После взело да се люшка
На листец от теменужка.
И съгледало черупка –
орех с провъртяна дупка.

Мушнало се до средата
И настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,мрънка –
ни навътре, ни навънка!

Ей, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? –
някой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(Палав паяк бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)

А горкичкото юначе
Почнало на глас да плаче –
там в гората, там, далече:
- Аз съм лече-буболече –
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
С две оченца,
да си гледкам.
С шест краченца,
да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.

Ах, ти, лече-буболече –
Там, в гората, там, далече!
Чула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с цяла сила
и юначето спасила.

Поизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.

На възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.

Под мустаче се засмяло
аленото буболече
и заспало,
засияло –
там, в гората, там, далече...

Автор: Георги Авгарски

Нагоре

Баба

Мама каза, че и баба
била някога мъничка,
че и тя не е можела
да се облече самичка.

Че отзад й плели плитка,
роклята й била малка и отивала да учи
с тетрадка и писалка.

Оле колко ми е смешно:
тази баба толкоз стара,
дето с очилата гледа и мърмори
и се кара-с къса рокля и тетрадка

!Бабо мила,бабо сладка!

Автор: Дора Габе

Нагоре

Аз съм българче

Аз съм българче обичам
нашти планини зелени.
Българин да се наричам /
първа радост е за мене. / 2

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живеч.
Всичко българско и родно /
любя, тача и милея. / 2

Аз съм българче и расна
в дни велики в славно време.
Син съм на земя прекрасна, /
син съм на юнашко племе. / 2

Автор: Иван Вазов

Нагоре

Билки за лек

Майка Зайка се завайка -
Зайко зъбче го боли.
Доктор Га й рече: - Лайка
в къщи имате, нали?
С нея ще се нажабурка
и ще оздравее в миг.
Зайка в своята къщурка
няма лайка нито плик.
"А сега? Къде да ида?
Зимата навън фучи.
Рунтавелка да ме види,
зная си, ще ме сгълчи.
Но - при нея!..."
- Рунтавелке, извинявай!...
- Заповядай!
Брах я в пек.
Ще ти дам, но не забравяй,
билки да береш за лек!

Автор: Методи Христов

Нагоре