Моят живот изтича сълза по сълза

Отново те търся от стая в стая,
Че те няма, не мога да осъзная.
Още чувам гласът ти да вика моето име,
Но теб те няма и в мен пропаст зине.

Кървави сълзи ронят пресъхналите ми очи,
Душата копнее да зърне отново слънчевите лъчи,
Но черен мрак е мой господар сега,
И цялото ми същество е потънало в самота.

Страшна вина ме обгръща с ледени крила,
И моят живот изтича сълза по сълза.
Че не ти казах колко ще ми липсваш, съжалявам,
И да си мечтая да се върнеш, продължавам

анонимно