Те са още живи

Непоносима скръб в мен гнездо е свила,
Към светлината всички пътища е преградила.
И трудно тия тежки вериги се откачат,
И не могат тези високи стени да се прескачат.

Безкрайна е мъката, погубваща всичко в мен,
Светът е пуст, жесток, опожарен.
Няма слънце и цветя вече моя ден,
И гасне животът, от огромни прегради затъмнен.

Чувствам буйна кръвта в мен да ври,
Но някак от далече виждам живота да кипи,
Но да се преборя с божието изпитание ще намеря сили,
Понеже мечтите ми, ето ги, те са живи.

анонимно