Снежен човек

Станаха децата
заранта от сън,
гледат: пред
вратата спрял
е някой вън,
страшен и
изправен! Но
през здрача
мек взряха
се: забавен

Без усмивка блага,
(няма той сърце)
стиснал е тояга
в тежките ръце.
И намръщил вежди,
с въглени-очи
строго ги оглежда
и сърдит мълчи.

Рой деца се сбраха,
пъстър весел рой,
с него поиграха...
И полека той
от дъха ил парещ,
топлите слова
като баба стара
сгърби се едва,

сгледа се...Прегъна
колене и, мек,
в локва се превърна
снежния човек.
А щом свърши всичко,
там по навик стар
весела свещичка
пална минзухар.

Стела Димитрова 9г. гр.Бургас