Неволя

Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят казал на синовете си:
- Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана в къщи да си отпочина, защото съм много уморен.
- Бива, тате - рекли момчетата. - Ами ако ни се строши колата, кой ще ни я направи?
- Ако ви се строши колата, синко, викайте неволята. Тя ще я поправи.
Двете момчета послушали баща си. Впрегнали воловете. Отишли в гората. Разпрегнали, пуснали воловете да пасат и грабнали секирите. Развъртели се. Захванали да секат. На бърза ръка насекли дърва, натоварили добре колата. Впрегнали пак добичетата и потеглили назад. Не щеш ли, насред пътя им се строшила колата. Спрели се момчетата и почнали да викат.
- Невольо! Невольо! Ела ни оправи колата! Викали, викали, никой не им се обадил. Взело да се мръква, а неволята я нямало още никаква. Най-после малкото момче рекло:
- Бате, тая проклета неволя няма да дойде. Мръкна се вече. Я да се заловим самички и колкото можем, да поправим колата!
Двете момчета взели брадвата и теслата. Навели се и клъц оттук, клъц оттам - поправили колата.Като си отишли, баща им ги попитал:
- Е-е, как прекарахте в гората?
- Остави се, тате! - рекли те. - Насред пътя ни се строши колата. Захванахме да викаме неволята. Викахме, викахме, гърлата си продрахме, но тя не се обади. Видяхме, че няма да дойде. Взехме брадвата и теслата и колкото можахме, поправихме колата.
- Ето, синко, това е неволята! - казал баща им. - Вие сте я викали, а тя е била при вас. Като нямало кой да ви стегне колата, поправили сте я самички. Което ще рече, че неволята ви я е поправила.

Българска народна приказка