Принцът и розата

Глава първа - Запознанството

Имало едно време един крал, той имал двама синове. По-малкият бил честен с баща си и много го обичал. А по-големият само се подмазвал на краля и чакал да умре, за да вземе наследството му. За нещастие кралят, който се казвал Александър, обичал повече по-големия си син на име Явор. По-малкият син се казвал Симеон. Веднъж на Симеон му станало скучно и той решил да се разходи до близкото езеро. Излязъл в прекрасната градина, и щом поел въздух, дробовете му се изпълнили с прекрасното ухание на цветя. Той стигнал до езерото и се загледал в отражението му. Изведнъж нещо се раздвижило, това била костенурката София. Тя говорела човешки език, ала момъкът не знаел това и затова много се уплашил, когато София го заговорила. Тя поздравила момъка и го попитала какво дири тук. Момъкът разказал за скуката си, а София му рекла: "Ако искаш ще ти разказвам приказки аз съм на сто години и знам сто приказки. Ако искаш ще ти ги разкажа." Момъкът се съгласил и рекъл: "Ами ти сигурно си ги забравила?" "Не се тревожи помня ги всичките!" - подсмихна се София. - "Е да започваме" - каза тя. И така...

Глава втора - Новият член на семейството

Един ден майка ми Дилайла ми каза да се скрия, защото отива да снесе яйца, тогава аз бях на 15г. Мама се върна след 6 часа. След известно време отидохме да съберем малките. За нещастие, оцеляло беше само едно женско костенурче, което кръстихме Ана. Прибрахме го в езерото и почнахме да го гледаме. Веднъж когато вече бях на 17г. на мама й се наложи да потърси храна и ми каза да гледам Ана докато се върне. Щом мама тръгна ние с сестра ми, която беше на 3г., решихме да се разтъпчем и излязохме на сушата, нищо не подозиращи за дебнещата ни от храстите лисица! Тя започна да се промъква все по близо към нас, но за наш късмет лисицата настъпи една суха съчка! Щом чух пукота от съчката аз се обърнах и очите ми срещнаха лисичините! Сестра ми също видя лисицата и без да мислим дори секунда се затичахме към езерото, но врага бе по бърз! Аз бях достатъчно бърза но сестра ми изостана! Аз се върнах застанах зад нея блъснах я със всичка сила и тя пльосна в сигурните и недосегаеми за лисицата води! Но аз все още бях отвън преди да се гмурна при сестра си усетих как лисичите зъби одраскаха корубата ми! После се радвахме, че сме се спасили, а лисицата си тръгна гладна! След като мама се върна, ние й разказахме какво се е случило и тя беше много доволна от мен!

Автор: Иво Иванов Паскалев от гр. Пловдив, 12 г.