|
Общо охлаждане
и местно измръзване
ОБЩОТО ОХЛАЖДАНЕ
И МЕСТНОТО ИЗМРЪЗВАНЕ предизвикват увреждания,
причинени от въздействието на ниски температури върху
човешкия организъм с преобладаваща загуба на топлина,
в сравнение с продуциращата се в организма от метаболизма
му топлина.
УВРЕЖДАНИЯТА БИВАТ
ОСТРИ И ХРОНИЧНИ. НАСТОЯЩИЯТ МАТЕРИАЛ РАЗГЛЕЖДА ОСТРИТЕ
УВРЕЖДАНИЯ.
ТЕ БИВАТ:
• местни измръзвания
• общо охлаждане
• комбинация от двете
ФАКТОРИ, УЛЕСНЯВАЩИ
УВРЕЖДАНЕТО:
• метеорологични условия
- температура, вятър, влажност и др.
• моментно състояние на организма
• екипировка и защитни средства
• времетраене на експозицията на студ
• моментно оказване на първа помощ
• начин на оказване на първа помощ и транспорт - поведение
на спасителите и екипите в медицинските заведения
ПАТОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ,
НАСТЪПВАЩИ В ТЪКАНИТЕ И ОРГАНИТЕ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ОСТРИТЕ
СТУДОВИ УВРЕЖДАНИЯ:
• образуване на
ледени микрокристали в или между клетките
• остро нарушаване на кръвотока в органите и
тъканите
• засилване на тромбообразуването в малки, средни
и големи артерии с последващо допълнително нарушаване
на кръвоснабдяването
• нарушаване на невроналната регулация на кръвоснабдяването,
водеща до смущения и на обмяната на веществата
• формиране на некръвоснабдени и умъртвени участъци
от тъканите (некрози) - при повърхностни увреждания
сухи, а при по-дълбоко и вторично инфектирани - влажни
• проявява се вторично въздействие върху целия
организъм, особено при продължително излагане на студ
и влага
Патологичните прояви
на студово увреждане се развиват фазово и в еволюция
във времето.
МЕСТНО ИЗМРЪЗВАНЕ.
Най-често е по откритите части - пръсти на ръце и крака,
върха на носа, ушните миди, открити участъци на лицето
и т.н. Различаваме четири степени
• Първа степен:
внезапно, силно побледняване, първоначална болка с
последваща загуба на чувствителност. При прекратяване
въздействието на студа и енергично затопляне - последваща
болкова реакция, сърбеж, зачервяване и оток, продължаващ
средно около 72 часа
• Втора степен: настъпва няколко часа след студовото
въздействие като включва горепосочените симптоми плюс
поява на мехури, пълни с прозрачна или бледожълтеникава
течност
• Трета степен: налице са проявите от I и II
степен, плюс втвърдяване на повредените участъци и
продължителна бледност, заедно със загуба на чувствителност.
Няколко часа след това следва рязка промяна на цвета
на засегнатия участък - синкав, сивосинкав до тъмно
син. От време на време - засилване и рязко намаляване
на болката
• Четвърта степен: описаните симптоми от III
степен, придружени с по-дълбоки тъканни поражения
и обикновено - тъмно червен цвят на засегнатите участъци.
Отпадане функциите на крайниците, ако са засегнати
ОБЩО ОХЛАЖДАНЕ.
Различаваме три степени:
• лека
• средна
• тежка степен (изхода най-често е смърт или
инвалидност)
От момента на въздействие
до преминаване на общото охлаждане в тежка степен
или смърт се наблюдават засилване чувството за студ,
придружено от треперене и настръхване на кожата; чувството
на премаляване; глад; обърканост или възбуда; хаотични,
разхвърляни или некоординирани движения; объркан говор
и нецеленасочено поведение; последваща силна отпадналост;
невъзможност за движение; непреодолимо желание за
лягане (най-често на снега) и заспиване. Ако не бъде
прекратено въздействието на студа до този момент настъпва
забавяне и промяна на регулацията на дишането до спирането
му с последващо забавяне и тежка промяна на регулацията
на сърдечната дейност до спиране на сърцето и прекратяване
циркулацията на кръвта.
Преди спиране на ефективната циркулация и на отпадъчното
дишане, пострадалият обикновено преминава през етап,
наречен "мнима смърт" - крайна фаза на тежък хипотермичен
шок.
ОПИТИ ЗА СПАСЯВАНЕ
СЕ ПРАВЯТ, АКО:
• при бързия оглед
не са открити следи от запушване на дихателните пътища
• при бърз, повърхностен оглед не са установени
и несъвместими с живота травми (най-често тежки травми
на главата)
• ако се установи макар и минимална (много бавна),
но налична сърдечна дейност
• когато, макар и да няма реакция на зениците,
обвивката на окото не е изсъхнала съвсем
• когато се измери във външното ухо (ако има
такава възможност) температура над 26°С посредством
специален термометър.
Когато горепосочените критерии са налице и започнат
опити за спасяване, те продължават и по време на транспорта
до мястото на оказване на квалифицирана помощ.
ПРОФИЛАКТИКА НА
МЕСТНОТО ИЗМРЪЗВАНЕ И ОБЩОТО ОХЛАЖДАНЕ
Профилактиката на студовите
увреждания е насочена към изключване влиянието на
описаните в началото фактори. Особено внимание се
отделя при подбора на подходящи лична екипировка и
защитни средства, когато се предвижда или може да
се наложи продължително пребиваване при ниски температури.
Освен прецизен подбор на лична екипировка трябва да
се осигури и достатъчно количество калорична храна
и течности. Движението по маршрута трябва да започне
рано и да завърши по светло в хижа, станция или заслон,
където може да се почине пълноценно и да се осигури
топлинен комфорт, да се възстановят силите с приемане
на достатъчно течности - чай, кафе, бульон, вода и
т.н.
ПОМОЩ ПРИ МЕСТНО
ИЗМРЪЗВАНЕ И ОБЩО ОХЛАЖДАНЕ
МЕСТНО ИЗМРЪЗВАНЕ
:
• изолиране от
студа
• подмяна на измокрени
ръкавици, шапка, чорапи и т.н. Повърхностните измръзвания
се третират в затоплено помещение по два начина:
- посредством затопляне
на измръзналия крайник в съд с вода до 38°С за 20-30
минути. След това се подсушава, намазва се с тънък
слой Дефламол и се прави нестегната, суха превръзка
(най-добре с марля, памук и бинтове)
- посредством превръзка, без масажиране и затопляне
в съд с вода, а направо превръзка - нестегната,
с голямо количество марля, памук и бинтове
• при измръзване
II степен, с мехури, те не се пукат и не се масажира
поразения крайник. Прави се нестегната превръзка със
стерилна марля, предварително намазана с Дефламол
или Йодасепт и върху нея повече стерилен памук и бинт.
Същото се отнася и за по-дълбоките местни измръзвания,
при които се налага допълнително имобилизация на крайника.
Целта е при дълбоките измръзвания да се предпази от
развитието на влажна гангрена. Допълнително се дават
- обилно количество
течности - чай, бульон, кафе и т.н.
- обезболяващи медикаменти (ако няма противопоказания)
- Аспирин с витамин "С", Парацетамол, Аналгин, Фортрал
и др.
- може да се дадат превантивно (ако няма противопоказания)
и антитромбозни медикаменти - Антистенокардин, Трентал
и др.
- задължителен преглед в лечебно заведение и при
необходимост приложение на противотетанична профилактика
- антибиотици
- всяко следващо поражение на същото място води
до допълнителни по-тежки увреждания - което налага
да се взимат мерки да не се допуска това
• Подлежащите местни
измръзвания се лекуват след пристигане на пострадалия
в хижа, заслон или болнично заведение, тоест - мястото,
където ще се осигури на пострадалия максимален температурен
комфорт. Тук му се дават допълнително - калорична
храна, още течности и при необходимост - обезболяващи
медикаменти. Ако се налага - доорганизира се и се
подобрява качеството на транспорта до болнично заведение.
ОБЩИ ОХЛАЖДАНИЯ:
• Ако пострадалият
е в безсъзнание, след кратко и внимателно изолиране
от студа, се проверяват всички критерии относно наличие
или липса на основни жизнени функции и ако няма достатъчно
ефективни такива, започват се опити за познатите начини.
Да се помни, че ако се налага изкуствено дишане, по-добре
е през маска да се подава издишан въздух от спасителя,
тъй като е затоплен и по време на спасителни акции
е по-трудно да се осигури на място затопляне и овлажняване
на подавания кислород. Може да се редува обдишване
с АМБУ и подаване на въздух от спасителя. Междувременно
се прилага, ако е необходимо и сърдечен масаж, като
при наличие на лекари си прилагат и медикаменти: Адреналин,
Натриев бикарбонат, Дексаметазон и др.
• Подготвя се транспорт до мястото, където може
да се продължи с по-квалифицирана обработка.
• Ако е в съзнание, след изолиране от студа
и проверка за наранявания и кръвоизливи, започва незабавен
щадящ транспорт, като се дава на пострадалия неколкократно
малки количества топли, силно подсладени течности
и се наблюдава общото му състояние, дишането и пулса.
• Ако по време на транспорта охладеният изпадне
в безсъзнание, но със запазено дишане и сърдечна дейност,
още при първа възможност трябва да започне опит за
допълнително, бавно затопляне на тъй нареченото "телесно
ядро" на Хиблер - областта на сърцето, горната и средна
част на корема, където в дълбочина минават големите
кръвоносни съдове. Затоплянето става посредством подлагане
под изолиращите завивки на грейки, бутилки или други
съдове с вода, затоплена не повече от 40°С. Ако са
по-топли, съдовете може да се увият с хавлиена кърпа,
или самата хавлиена кърпа може да се натопи в топла
вода и след добро изстискване да се ползва като грейка.
Бутилки или топли кърпи могат да се поставят и под
мишниците от двете страни.
• Преместването на охладения от едно транспортно
средство в друго, както и самият транспорт трябва
да бъдат много щадящи, тъй като отпадните продукти,
отделящи се от тъканите при затоплянето, могат да
предизвикат фатални сърдечни аритмии при раздвижване.
• Болничното лечение е посредством медикаменти
и апаратура, с успех прилагани през последните години
в много страни - методи на "изкуствено кръвообръщение",
машина "сърце - бял дроб", перитонеална диализа и
др.
• Спасителите, участващи в акция за търсене
и евакуиране на хипотермично пострадали, освен перфектната
лична екипировка, е необходимо да разполагат и с достатъчно
количество калорична храна и топли напитки.
• Концентриран алкохол може да се дава само
в хижите, заслоните или санитарния транспорт и то
в малки количества, само на охладени в съзнание.
• Спасителните групи трябва да се подготвят
с набор медикаменти и разтвори за венозно вливане,
а също и с набор за изкуствено дишане.
Издава лекарският съвет
на ПСС по материали на медицинската комисия на ИКАР.
Материалът е предоставен от ПСС
|
